Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари

Развитието на европейските цени на електрическата енергия и газа в домакинствата между януари 2009 година и септември 2023 година показват в следващото си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за контролиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се пресмята посредством претегляне на цените във всяка от столиците съгласно съответното национално ползване на електрическа енергия или газ. Изследването, което се разгласява всеки месец демонстрира по какъв начин са се трансформирали цените на силата за семействата без налози през септември 2023 година за крайни консуматори в европейските столици. То обгръща, както страните-членки на Европейски Съюз, по този начин и някои от страните на Европейската енергийна общественост (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Англия и Швейцария. Индексът се пресмята посредством претегляне на цените във всяка от столиците по отношение на съответното национално битово ползване на електрическа енергия или газ. От януари 2022 година показателят за електрическа сила HEPI, който изкачи най-рязкото ходило в историческите данни през януари 2022 година и реализира пик през октомври 2022 година, все още е 202 пункта (EUR-15). Що се отнася за цените на газа, в проучването още веднъж се напомня, че „ продължаващата енергийна рецесия засегна мощно показателя на цените на синьото гориво, удвоявайки га през 2021 година, преминавайки от 87 пункта през януари 2021 година до 163 пункта през ноември 2021 година Впоследствие  неговата цената още веднъж се удвои през октомври 2022 година и доближи 350 пункта. От VaasaETT пресмятат, че през август т.г. е на равнище от 176 пункта. При разглеждане на междинните стойности на цените за крайните консуматори, както на електрическа енергия, по този начин и на газ се следят следните промени: по отношение на година по-рано или от септември 2022 година сметките за ток във всички столици на Европейски Съюз са спаднали с 24%, а сметките за газ – с 38 на 100. В взаимозависимост от това къде в обсъжданите 33-те европейски столици живее даден краен консуматор в Европа, към 1 септември цената, която заплаща, може да варира в съответствие от съвсем 6. Ако  се включи Киев, цената е в съответствие над 11. За следващ път проучването регистрира, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Дъблин, следвани от Рим, Прага и Берлин, сочи проучването. Киев (отчита се положението на война) е с най-евтина електрическа енергия, следван от  Осло, Белград и Будапеща. В номинално изражение цената в столиците на Източна Европа (ЦИЕ) клони към по-ниска от междинната. Прага и Рига са единствените столици от страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа. Най-значимите промени, настъпили на пазара на електрическа енергия през месец септември, са следните: • 10% нарастване на цената в Брюксел, заради повишаване на енергийния компонент; • Ръст на цените с 5% в Копенхаген и Хелзинки, заради повишение на енергийните им компоненти; • Скок на цените с 5% в Любляна, заради повишаване на съставния елемент на енергийните налози, откакто някои такси се върнаха към предходната си стойност; • 3% нарастване на цената в Берлин, заради покачване на енергийния компонент; • 3% повишаване на цените в Мадрид; • Увеличение на цените с 2% в Никозия, Талин и Вилнюс, заради повишаване на енергийните им компоненти; • 1% покачване на цената в Париж, заради повишаване на енергийния компонент; • 20% понижение на цената в Осло, заради спад на енергийния компонент; • 3% намаляване на цената в Прага, заради поевтиняване на енергийния компонент; • 2% спад на цената в Амстердам, заради намаляване на енергийния компонент; • Намаляване на цените с 2% в Атина, заради поевтиняване на силата и енергийните данъци; • 2% намаляване на цената в Рига, заради спад на енергийния компонент; • 1% понижение на цените в Рим и Стокхолм, заради спад на енергийните им съставни елементи. Цената на електрическата енергия за крайните консуматори през септември резервира общата си непоклатимост, която се следи след първото тримесечие на 2023 година, като демонстрира приблизително 1% нарастване в цяла Европа спрямо равнищата от предходния месец. Повечето от обсъжданите столици регистрират постоянни цени по отношение на август, до момента в който други претърпяха незначителни промени в цените, показват откривателите. Най-съществени са случаите с 20% понижение на цените в Осло и 10% нарастване на цените в Брюксел. В момента цените на електрическата енергия са приблизително доста по-ниски спрямо равнищата от преди година, а запасите от газ са покрай най-високото си равнище в очакване на идния зимен интервал. Покачването на цените от 10%, което се следи през месец септември в Брюксел, се дължи основно на увеличението на търсенето както на белгийския пазар, по този начин и на този в прилежаща Франция, която внася електрическа енергия от Белгия. Освен това продължаващата от лятото гореща вълна и поддръжката на атомните електроцентрали през този интервал доведоха до по-високи цени на електрическата енергия, които се отразяват върху сметките на крайните консуматори. В Копенхаген и Хелзинки нарастването с 5% на цените за крайни консуматори през септември се дължи на покачването на техните спот пазари на електрическа енергия. И двата пазара демонстрираха съмнения в цените през последните месеци, само че сметките на крайните консуматори към момента са към половината от това, което бяха преди една година. Неотдавнашната неустойчивост се дължи на разнообразни аргументи, свързани с метеорологичните условия, които въздействат върху производството на ВЕИ и поддръжката на електроцентралите и инфраструктурата, която нормално се реализира до края на лятото. В Любляна през месец септември се следи растеж на цените от 5% заради нарастване на вноската, плащана от потребителите на производителите от ВЕИ и когенерациите. Този характерен ценови съставен елемент в началото беше освободен, по-късно понижен, считано от февруари 2022 година, като част от краткотрайните ограничения, въведени в Словения за поддръжка на крайните консуматори по време на енергийната рецесия. През септември вноската за ВЕИ и когенерациите беше възобновена до типичните равнища отпреди рецесията. От друга страна, забележителният спад от 20% в цените на дребно за крайните консуматори в Осло, следен за втори следващ месец  е обвързван със спот пазара на електрическа енергия. По-конкретно, мощните дъждове, дължащ се на бурите, разразили се през август, докара до напълване на хидроенергийните уреди за предпазване като доближи до рекордно високи равнища. Това докара до доста произвеждане на електрическа енергия от водноелектрически централи, което се отрази в последно време и в негативни цени на електрическата енергия. Средната месечна спот цена в Осло сега е на равнище, което не е следено от ноември 2020 година, до момента в който цената за крайния консуматор е спаднала с повече от 40% единствено за 2 месеца. Освен това, беше поправена мярката за краткотрайна поддръжка, която е в действие от декември 2021 година ( за субсидиране на потребителите, в случай че спот цената надвиши избран лимит). От септември нататък дотацията ще се пресмята въз основа на почасовата спот цена, вместо междинната месечна стойност, осигурявайки по-голяма отбрана по време на пиковите часове. Когато се поправя към стандартите за покупателна дарба (PPS) във всяка страна, картината се трансформира фрапантно. PPS е изкуствена обща референтна валута, която отстрани разликите сред страните във връзка с общото ценово равнище. Когато са изразени в PPS, цените на силата се демонстрират по отношение на разноските за други артикули и услуги. Най-ниските поправени цени на електрическата енергия за бита са в Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, а най-високите сега са в Прага, Рига и Рим. Повечето от страните от ЦИЕ нормално имат цени на електрическата енергия, които са релативно ниски в съпоставяне с  други елементи на Европа. Това обаче не е по този начин през септември; Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава са столиците измежду страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа. Проучването демонстрира, че за европейските столици, приблизително силата (оспоримият съставен елемент на цената) съставлява 56% от цената на сметката за електричество за крайния консуматор, разпределението - 24%, енергийните налози - 5%, а  ДДС -15%. Ако се фокусираме върху цената на силата като стока, в Будапеща тя сега съставлява едвам 14% от цената на електрическата енергия за крайния консуматор и за следващ път е най-ниското равнище измежду всички изследвани градове. Напротив, Лисабон е с най-голям енергиен %, достигайки 80% от цената за крайния консуматор през септември 2023 година, сочи проучването, в което се напомнят и особеностите за потребителите в Амстeрдам, Люксембург, Вилнюс и Дъблин. Преди енергийната рецесия закрепените (цена и срок) и променливите цени бяха релативно сходни. Фиксираната цена постоянно е по-ниска, защото разрешава на доставчика по-слаба преданост и риск при доставката. Въпреки че клиентите всъщност залагаха малко на посоката на пазара, това не беше изключително значимо за избора за множеството клиенти. Поне на по-развитите пазари дейните клиенти въпреки всичко са склонни да избират закрепени цени. След рецесията обстановката съвсем се обърна. Фиксираните цени, когато са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), в този момент са склонни да бъдат по-високи от променливите цени, в някои случаи са с доста огромен марж, показват създателите на изследването. Ситуацията към септември 2023 година във връзка с 15-те съществени европейските страни демонстрира, че при всички тях междинната цена за закрепени цени е била 33,10 евроцента за Квтч (33.10 c€/kwh). За променливи цени е била (30,15 c€/kWh). Естествено, за тези пазари, където са налични и двете,  фиксираните цени са доста разнообразни от променливите, а междинната стойност на двете е по-малко представителна, в сравнение с други пазари. Такъв е казусът в Атина, където множеството клиенти имат променливи контракти и затова променливата цена е по-представителна за типичната цена за заплащане. Ако променливите цени се поправят към PPS, евентуално ще има и по-ясна картина за относителното значение на най-популярните цени през септември 2023 година, означават от VaasaETT. Цени на газ за бита По отношение на  цената на природния газ, плащана от битовите клиенти в 28 европейски столици към 1 септември 2023 година, най-високата цена се пада на жителите на Стокхолм, които заплащат съвсем 3 пъти над междинната европейска цена за краен консуматор, следвани от тези на Берн, която е втората най-скъпа столица. Това създателите на изследването свързват с естеството на шведския газов пазар и в частност дребният му размер. Амстердам все още на изследването е третата най-скъпа столица. Цената в Стокхолм е съвсем 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в Европейски Съюз, и над 14 пъти по-висока, в случай че се включи Киев. Природният газ за семействата нормално е по-евтин в страни от ЦИЕ. Любляна и Прага са единствените столици измежду страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над междинната за Европа. Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец септември, са следните: • 14% нарастване на цените в Брюксел, заради покачване на налозите за сила и съставния елемент за разпределение; • 8% растеж на цената в Атина, заради повишаване на енергийния компонент; • 4% повишаване на цената в Копенхаген, заради скок на енергийния компонент; • 3% нарастване на цените в Берлин и София, заради растеж на енергийните компоненти; • 4% понижение на цената в Париж, заради намаляване на енергийния компонент; • спад на цените с 1% във Виена, заради понижаване на силата и енергийният компонент; • Намаляване на цените с 1% в Амстердам, Рим и Талин, заради понижението на силата и съставените елементи. През септември цената на природния газ за крайните консуматори продължи общата си непоклатимост, която се следи приблизително в цяла Европа от юни, след поредните спадове на цените на газовия пазар преди този момент. Цените на дребно се резервират на същите равнища в множеството столици. В към 1/3 от тях се следи известна смяна в цените, като най-съществено е нарастването от 14% в Брюксел. Понастоящем оборудванията за предпазване на газ не престават да остават на високи равнища, преди началото на отоплителния интервал, който наподобява се забавя заради топлото време. Това води до обща непоклатимост в търговията на дребно с природен газ на пазарите в цяла Европа. Референтният показател TTF още веднъж се колебаеше към границата от 35 евро за МВтч (35 €/MWh), както през август, а неустойчивостта на цените припомня за зависимостта на европейския газов пазар от световния пазар на LNG, се показва още в отчета на VaasaET. Увеличението от 14 % в Брюксел през септември, то създателите на проучването изясняват на по-високите главно закрепени цени, оповестени от доставчиците през септември, по едно и също време със специфичния федерален данък за природния газ. В допълнение, от октомври цените на газа в Белгия ще се пресмятат въз основата на обединен газов показател (ZTP), който се чака да даде повече изясненост на пазара, съгласно мениджъра на газовата мрежа в лицето на Fiuxys. Индексът ZTP е приблизително по-нисък спрямо показателя TTF през миналата година. По същия метод, както при електрическата енергия, цените на газа при PPS имат доста друг резултат от действителните цени. През месец септември тази година Будапеща, Загреб и Талин са най-евтините градове, поправени към PPS. Проучването демонстрира, че приблизително силата (спорната съставния елемент на цената)  представлява 56% от цената за крайния консуматор на природния газ, разпределението -  21%, енергийните налози - 9%, а Данък добавена стойност - 15% за европейските столици. Съответно се напомня, че в Нидерландия енергийните налози се употребяват за стимулиране на държанието на потребителите за потребление на електричество вместо природен газ. Като цяло резултатите демонстрират, че пазарните сили съставляват към 56% от цената за крайния консуматор, както за електричество, по този начин и за газа, до момента в който националните фискални и регулаторни детайли са виновни за останалите 44% посредством цени за систематизиране, енергийни налози и Данък добавена стойност.  Настоящата енергийна рецесия докара до доста нарастване на междинния енергиен съставен елемент в столиците на Европейски Съюз. Енергийният дял на крайния консуматор в цената на електрическата енергия беше 44% през август 2021 година, по-късно се повиши на 64% година по-късно и сега възлиза на 56%. По същия метод, на пазара на природен газ, енергийният % от цената за крайния консуматор беше 48% през септември 2021 година, преди да доближи 71% през септември 2022 година и 56% този месец. На места където енергийният съставен елемент е по-нисък, подобен е и тласъкът за клиентите да търсят по-конкурентни предложения, заключават създателите на изследването.